В писмото си посланиците порицават с общи приказки българския олигархичен модел без да назовават нещата правилно, а даже дезинформират българската общественост и прикриват истината за сегашното състояние на Европа и на ЕС. 
А в своя анализ Терзиев описва становищата на официалните български власти и "порицава" посланиците, че писмото им не било нищо повече от "вербална нота".

А истината е друга и тя започва от там, че сегашното състояние на България и целия ЕС е се дължи на управляващите неолиберали, изповядващи"неолиберализъм".
Понятието "неолиберализъм" тепърва се налага. Той е наше настояще, още се "бистри" и "узрява".В западна Европа то все повече се налага, защото се видя, че неолиберализма не е обикновена "икономическа доктрина", а мощна крайно дясна реакционна и ретрограднаидеология на последния вид капитализъм, в който човечеството живее сега и коренно различна от "класическия либерализъм". Но, сега без да пита обществата неолиберализмът е заел мястото ан класическия либерализъм. Той е обвил целия свят и го води по своите пътища, без да позволява да се изповядва нищо друго.
Ще разберете същността на неолибералната идеология от гениалния документален филм на канадеца Ришар Бруйет "ОБСАДА. Неолиберализмът заробва демокрацията".
Именно неолиберализма и неговите политически представители са поддръжници и представители на олигархията и предимно на финансовата олигархия.

Неолибералите в Европа в последните 30 години са навсякъде- от ляво, център и дясно, трите основни блока в Европарламента: консерваторите от ЕНП, социалистите от ПЕС, центристи-Християндемократи са все неолиберали. Всички те изповядват едно верую "неолиберализъм" и неговия "глобален пазар". Получили са го от САЩ през 80-те години, когато неолиберилизмът на Чикагската школа на Милтън Фрдмън се поставя от Рейгън за държавна идеология на САЩ, следвана от тогава от всички американски президенти, включително и от последния - Обама.

Неолиберализмът нанесе огромни щети на целия свят. Навлязъл в Европа края на 70-те и началото на 80-те, със силния си мирис на пари и миража за бързо забогатяване, той унищожи старите политически сили и идеи на Европа от дясно и ляво и ги унифицира с едно мислене. Това се отчита сега за огромно нещастие за Европа, защото остави неолиберализма да вършее като чума без опозиция и да унищожава европейската социална държава(welfare state), която в същината си е пълна противоположност на американската неолиберална държава и е специфичен за Европа социален и държавен модел, строящ се вече 50 години във всички страни на западна Европа от севера и юга.
Неолибералите от всички изброени по-горе политически сили станаха представители на най-едрия капитал на частните банки и техните корпорации и загърбиха средната класа на европейската социална държава.
Неолиберализмът отрича постигната до сега демокрация в Европа- "реалната демокрация и нейната правова държава" на европейската социална държава, защото налага своя модел демокрация-"представителната", считана за 10 пъти по-нискостояща от реалната демокрация и наричана още"фалшива". 
Неолиберализмът дава превес на частния едър финансов-корпоративен капитал и го превръща в олигархия, прокламира глобалния пазар без ограничения и национални рамки, като по този начин унищожава националната държава.

Европа сега се разделя на 4-ри нива страни, според степента на навлезлия неолиберализъм и действието на правовата държава в тях.
1-во ниво са 8-те най развити индустриални страни от северна и средна Европа( Швеция, Финландия, Норвегия, Дания, Холандия, Германия, Австрия и Швейцария), които са и най- развити социални и правови държави. Благодарение на силно и безкомпромисното действие на правовата си държава те успяха да запазят непокътнатата своята социална държава и неолиберализма бе спрян на границата им.
2-ро ниво са страните Франция, Ирландия, Белгия, където неолиберализъмът е успял да навлезе в икономиката и финансовата сфера до известно състояние и ги люшка във временна криза, но не такава, в каквато тънят страните от 3-тото ниво.
3 -то ниво са попадналите в дълбока неолиберална криза страни от южна Европа - Италия Гърция, Испания, Португалия, в които слабо работи правовата държава и има голяма корупция във висшите етажи на властта от политическия елит свързан с частните банки и едри корпорации. Но тези страни не са станали сателити на САЩ и имат някакво ниво на развитие на демокрацията, макар и недостатъчно, спрямо страните от 4-тото ниво.
4-то ниво са страните от централна и източна Европа от бившия комунистически блок, където неолиберализма бе вкаран дълбоко от техните бивши комунистически партии, покрил ги 200% и ги превърнал изцяло в американски сателити.
И европейските неолиберали сега се разделят на 4-ри чешита, според страната си.

Сега неолибералите от трите големи европейски партии управляват масирано навсякъде. Те са точно "елита", който проектира новата конституция на ЕС, известна като "Лисабонския договор", който отказа на европейските народи да управляват своя ЕС, понеже заложи в негоназначавано( от кого неизвестно?), а не избирано ръководство на ЕС и го предаде в ръцете на САЩ- той да го назначава. 
Неолибералите са надменни, незачитащи нито един от принципите на европейската реална демокрация, те често отказват на народите си основния принцип на реалната демокрация-народовластието (или народът да управлява държавата си), защото взимат решение само със свое мнозинство в Парламента. Показателни са Меркел и Саркози, взели решение само със своето мнозинство, без да питат обществата си, като извадиха от държавната хазна огромни суми и ги дадоха на частните банки за оборот- Меркел 221 милиарда евро, Соркози -над 40 милиарда евро.

Същите тези европейски фракции прибраха без да им мигне окото нашите "десни" в ЕНП- Костов, Надка, Мартинчо-от всички СДС-та крилца и перца, бат Боко.
Също ПЕС прибра нашите "леви" -БСП и дори предостави поста "временен ръководител " на наш Станишев, а центристите -либерали приеха нашето ДПС и пеят неговите песни "за права и свободи" на несъществуващия турски етнос в България и прочее. 

Нашите, дето се пишат "леви" и "десни", са всички неолиберали като тях, при това са партии със собственици- олигарси и мултимилионери, на едрия капитал, добит с крайно криминален грабеж на държавна собственост и използване властта за това. При това всички партии управлявали прехода са обособили обща олигархично мафиотска клика предаваща си властта вътре, по между клановете в кликата, с фалшификации и подмяна вота на избирателите чрез "своята ЦИК". 
Различават се само по сурЯтите на олигарсите, управляващи техните партии.

Европейските страни от 1 -во и 2 -ро ниво, понеже имат силно правови държави, не допуснаха раждането на олигархия, нито да бъде унищожена тяхната социална държава. Докато страните от 3 и 4 -то ниво, в които нямаше добре работеща правова държава или липсваше въобще, допуснаха раждането на олигархия и разрушаване на тяхната социална държава, за което сега народите им протестират. 
А немците и французите сега протестират заради дадените от Меркел и Саркози техни пари на частните банки без гаранция, че ще бъдат върнати.

Европейските неолиберали са сервилни на САЩ и се кланят пред него като бог, изпълняват всички негови нареждания. Фактът, че позволяват ръководството на ЕС и ЕК да бъде назначавано от САЩ с представители на олигархичните американски финансови корпорации "Голдмън САКС" и Джордж Сорос, също да действат в "тройка" заедно с американските институции МВФ и СБ, прокарващи американския неолиберализъм и представителната демокрация -говори за тази сервилност.

Неолиберален САЩ има нова външна политика в Европа, поставил си е задача да ликвидира еврото като най-голям конкурент на долара и претендент за пиедестала му на световна разменна валута. 
Неолиберализмът на Милтън Фридмън, който роди и следва една аксиома"хората да обслужват парите" се отказа от важния Маркс-ов принцип -да свързва парите с производителността и себестойността на труда и го замени 1971 г. с печатането на пари, като с това САЩ успяха изкуствено да издигнат и държат долара на пиедестала на първа световна разменна валута. 
С преминаване към печатане на долара и издигането му в позиция на единствена световна разменна валута, е разликата между неолиберализма на Фридмън и неолиберализма на неговия създател - Фридрих фон Хайек, роден през 20-те години и останал нереализирана теория.

Но се роди еврото, което запази крайно противоположната на неолиберализма идеология на европейската социалната държава- "парите да обслужват хората" и да бъдат свързвани с производителността и себестойността на труда(по Марксовия "Капитал"), за това исоциалната европейска държава се счита за следвоенната лява политическа идея на Европа.
Фридмъновият неолиберализъм замени производителността с печатане на долара "на поразия" във Федералния резерв от 9 частни банки начело с Бернаке, който единствен казва колко долари да се печатат и определя държавния бюджет на страната. Де факто, САЩ не се управлява от Обама и Конгреса, а от Бернаке. 
Неолиберализмът на Фридмън замени производителността в икономиката с финансови игри- външни и вътрешни дългове, книжки наречени "облигации" без стойност, хейдж фондове, бюджетни дефицити, банкови заеми и лихви, печатане на пари на поразия...

След настаналата неолиберална финансова криза в САЩ и разпространила се цял свят, оказа се сега, че въпреки ударите на неолиберализма със "социални икономии и глобалния пазар" отнасящ производствата на развитите индустриални европейски страни в зони с нископлатен труд- Азия и Китай и увеличаващ безработицата в ЕС, както и всякакви финансови игри увеличили външните дългове на страните няколкократно, социалната европейска държава победи кризата, победи и неолиберализма. 
В 8-те най развити европейски социални държави от първо ниво кризата е преодоляна, те се движат устремно нагоре, жизнения им стандарт и БВП далеч надхвърлиха този на САЩ. 
Оказа се, че Маркс-овият принцип за обвързване на парите с производителността и себестойността на труда работи до сега неотменно. 
Също и "държавния капитализъм на Кейнс" стъпил върху Маркс и основен модел на социалната европейска държава, също работи добре и стана една от предпоставките за спасението от неолибералната криза.

Но най-голямата пречка пред неолиберализма в Европа стана европейската правова държава, изградена върху принципите на реална демокрация- смятащ за демократичен модел на европейската социална държава (welfare state). 
Там където правовата държава работеше добре, тя спря неолиберализма на границата и не позволи той да унищожи техните социални държави. Това са пак правовите държави на страните от първо и отчасти от второ ниво и там народите не протестират. 
За това разказвам в материала ми "За унищожението от неолиберализма на националната държава, регионирането на Европа и "исландския модел".

Да добавим и "реалната демокрация на Европа", считана за най-развит демократичен модел в света, който се следва вън от Европа от втората световна икономически сила- Япония и след нея Канада, която отваря огромни хоризонти за силното развитие на производителността на труда.

За това САЩ видя еврото за най-големия враг на своя долар и започна да плете "подмолни кошници" да го ликвидира. Изпрати в Европа разни "мисионери" от рода на Уорън Мослер (Warren Mosler), които да "убеждават" европейците да се отказват от старите постановки на еврото за производителността и да прокламират за единственото спасение от кризата - печатане на еврото, като те печатат долара. 
Показателни са опитите на САЩ да внесе в ЕЦБ(Единната централна банка) и другите институции на ЕС, както и в отделните европейски правителства, "свои хора" от най-голяма американска олигархична финансова корпорация "Голдмън Сакс" - една от управляващите сега САЩ- Марио Драгин начело на ЕЦБ, Понти -министър председател на Италия и други банкери от Билдербергите. САЩ прати своите две институции- МВФ и СБ да работят "в съдружие" с ЕК, наричани сега "тройката" и да "спасяват" европейските страни, като вместо да поискат развиване производителен тип икономики като единствена мярка за спасение, те налагат американски ред в Европа и прокарват мракобесна неолиберална политика за социални икономии и рязане на бюджети, така рушат социалната европейска държава и нейното евро. 

Най-големите проводници на американския неолиберализъм и интереси са самите неолиберали от управляващите главни европейски партии, те съзнателно си затварят очите пред тези действия на САЩ и пропускат неговите планове в Европа. 
Европейските неолиберали са превърнали Европа в слуга на САЩ, да финансира неговите "миротворчески мисии" в Афганистан, държат старите американски военни бази в Европа за да я правят"зависима", затварят си очите пред строителството на нови американски бази в Източна Европа(в България са 4-ри) и опитите на САЩ да поведе и оглави НАТО за свои нужди, замразиха плановете на започналата да се строи "Европейска отбранителна общност", не виждат продажността и корумпираните до зъби политически елити на страните от 3-то и 4-то ниво, даже ги потупват насърчително по рамото. 
Ето, току що, за да не си развалят отношенията със САЩ, всички западноевропейски държави отказаха на молбата за политическо убежище на бившия служител в ЦРУ- Едуард Сноудън, известен с разкритията си за шпионирането на интернетната мрежа от ЦРУ, както признаха европейските зелени, Сноудън помогна най-много на Европа... и много други. 
С всичко това те това държат Европа на колене пред САЩ, еврото -клатушкащо се, а ЕС в огромен хаос и дезинтеграция.

Френският и германски посланици говорят от името на своите неолиберални правителства, писмото им е абсолютно лицемерие и показва, че те не познават въобще ситуацията в България, нито се интересуват да я опознаят. 
Как може да говорят против олигархията на България, а на следващия момент да потупват окуражително президента Плевналиев по гърба, след като и той самият е представител на нашата олигархична мафия?!
От тук се вижда, че посланиците се целят не в България, а в Русия, знаейки, че България "прихвана" олигархичния си модел от САЩ, но през Русия, поради близостта на бившия български комунистически елит с този на СССР, старите езикови, културни, кръвни и други връзки с Русия и насочват стрелите си не към САЩ, а към Русия, понеже така им разпорежда САЩ. 
Сега двете най-големи геополитически сили в света -САЩ и Русия, чийто обществени модела са еднакви като двете капки вода, понеже Русия прие неолибералния олигархичен модел на САЩ и стана негово обществено копие, водят "старата сталинистка политика на противопоставяне". Те са най големите производители на оръжие в света и това не е вече идеологическо, а политико-икономическо противопоставяне, борят се за запазване на старите оръжейни пазари и завоюване на нови като взаимно си крадат пазари.

А в анализа си""Вербална нота за олигарси: Вие сте лоши" във в.СЕГА, авторът Светослав Терзиев се опитва да направи анализ на писмото на посланиците, като опонира на посланиците с аргументи за: неприемането ни в Шенген, даването на Брюксел на еврофондовете, досегашната ненамеса на ЕС в България. Тези аргументи на Терзиев считам за слаби. В анализа му не се споменава нито дума за "неолиберализъм".

Терзиев, в Шенген не ни допускат, защото народите не искат да им разваляме спокойствието, уредността и обществения ред на техните държави и това е правилно от гледна точка на интересите на техните общества. Холандия и Финландия имат също неолиберални правителства, но там макар и управляващи, неолибералите не могат да гъкнат, защото народите упражняват реална демокрация, имат силно действащи правови държави, изискват политиците да работят единствено за държавните и обществени интереси и да питат гражданите за всеки цент изразходена пари и всяко нещо. 

Терзиев се възмущава, че не ни дават еврофондовете. 
Добре, че не ни ги дават, така поне ще си ги запазим от лапите на нашите крадливи политици и може да ги поискаме един ден с гласа на народа в един национален референдум! 
Защото, Терзиев, не знае, че политиката на ЕС за харчлъка на еврофондовете е една-еврофондовете се дават на всяко правителство и то ги разпределя вътрешно. 
А това вътрешно разпределение зависи единствено от силата на правовата държава. Ако имаш правова държава, ще разпределяш еврофондовете некорумпирано, точно по предназначение в икономиката, а в страни като България нямащи правови държави еворфондовете се папкат от фирмите на управляващата мафиотска клика и пълнят гушите на техните олигарси. В България тази практика е била еднаква при всички управлявали правителства, представители на различни мафиотски клики.

В Европа след II Световна война насам, след като тя с отказа от оръжието и войни на своя територия и започна да прави промени и реформи само със съзнанието на обществото и доброволния вот на избирателите, действа само едно правило- да не се внася демокрация от вън, а демокрацията да се гради вътре, в съзнанието на обществото, от долу нагоре, с естественото узряване на обществото.

И след като ние-българите се считаме за европейци, следва да поемем пътя на другите европейци-да възприеме опита на по развитите и развием своята демокрация до тяхното ниво, за да изградим и правова държава, само с нея можем да извършим промените и реформите, изградим силна икономика и добра социална държава, ликвидираме олигархията и изгоним неолиберализма от държавата си. 

Терзиев да вземе и си оправи знанията на неолиберализма и неолибералите в Европа преди да пише подобни анализи, защото анализа му остава на нивото на сегашните нищоказващи българки медии, не дава на обществото никаква правилна информация, а даже блъска енергията му при бабините деветини.

И накрая завършвам с няколко мнения на коментиращите във форума на в.СЕГА:
"Да чакаш отвън да те оправят е гаранция да си "оправен".Дали ще е Дядо или Брат-все си е полягане. Спора кой олигарх е за предпочитане е безумен." на "72 не е трактор"

"Огромната мъка на червената агитка, породена от неразбирането на този "заблуден" народ: "Дайте да не пипаме нашите олигарси и да им дадем шанс! Насочете си претенциите към техните олигарси!" на Rakita

"Как се вързва антиолигархичната позиция на френския посланик, след като състоянието на богатите и свърхбогатите във Франция са се увеличили през 2012 г. с 25 % през "кризисната" 2012 г. според тяхната статистика? Криза за кого?"(на С. Атаджанов)

"Периферията (на Европа, разбирай България) се държи в невежество(за неолиберализма)съзнателно от Запада, което е опасно. Критиките, които идват от центъра могат да доведат до революция в периферията, както е станало 1917. Сега не трябва да говорим за революция на пушките, но революция в съзнанието трябва да се случи. На този затворен народ трябва да се обясняват глобалните политически процеси от тези, които ги разбират, за да не бъде воден като стадо овце."(на Дарина Трайкова)

Така е, не случайно точно в периферията и най-засегнатите от неолиберализма страни се родиха първите силни антинеолиберални движения, които си служат с лостовете на демокрацията- съзнанието и доброволния вот на избирателите: Сириза в Гърция,"Движение 5 звезди"( Грилините) на Бепе Грило. 
Сега се ражда и "Идея за България" в най- засегнатата от неолиберализма страна в периферията на източна Европа- България. 
При това "Идея за България" е създала собствена антинеолиберална идеология ( за реалната демокрация и нейната правова държава) и е начертало ясно пътищата за излизане от неолибералното статукво.

Автор: Дора Апостолова